(Станка Пенчева, © Столична библиотека) В книгата си Разкопки“ открих едно

(Станка Пенчева, © Столична библиотека)

В книгата си „ Разкопки “ открих едно забравено от мен прозаично „ посвещение “. Ще взема да го препиша:

♥

„ Ако се съберат всички цветя, които съм получила през живота  си – 

здравчето на мама при всяко изпращане,

сноповете гладиоли, поднесени ми от изтъкващи себе си хора,

клончетата от пембен крайпътен шубрак, с които ме посрещна един мъж на  дребната гара,

кокичетата, набрани в Балкана от децата в Белово през снежен пролетен ден,

розата, която хвърлих жертвено в Дунава от будапещенския бряг,

мащерката на тези горещи летни поляни, в които лежахме,

бледата и жилава пясъчна лилия, която ми изпратиха в писмо, 

индийските гирлянди от жълти цветчета и алените цветове на суданското каркаде,

мушкатото от бабиния прозорец,

орхидеите, приготвени за забождане върху вечерна рокля,

сухите треви с дрънкащи семенца, които брахме с него в голото есенно поле,

цветята от планинските ливади, сплетени на брачен венец върху косите ми,

дребното саксиено цвете, купено за мен с последни стотинки,

юбилейните кошници с набодени на тел обилни цветя и една елементарна китка гюл от Розовата котловина,

цветя без аромат и бели кремове, от чийто гъст мирис боли глава,

виенски мимози и метличини от нивите на детството ми – 

в случай че се съберат вкупом всички цветя, получени от мен, бих потънала, задушена и премазана в нежната им безтегловност… “

Избрано от: „ Тук съм “, Станка Пенчева, изд. Жанет 45
Снимка: Столична библиотека